Evènements
Мениджър: 13-и национален здравен форум (отразяващ материал)
Околийски: „Здравеопазването, личностно разстройство с елементи на психопатия“
13-и национален здравен форум се проведе на 3-и април 2026 г. в Интер Експо Център. Събитието, организирано от списание „Мениджър“, събра водещи представители на институции, здравни организации, бизнес и медицински експерти, за да очертаят реалното състояние на здравната система и възможните решения пред нея.
В откриващата презентация „Предизвикателства и перспективи в здравната система“ проф. Григор Димитров очерта ключовите рискове пред сектора – демографската криза, изкуствения интелект и задълбочаващите се неравенства, като акцентира върху липсата на дългосрочна визия и последователност в управлението.
Проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет, "Национална здравноосигурителна каса" и главен директор "Осигурителни отношения", Българска стопанска камара, заяви: „Свидетели сме на взимането на краткосрочни, често популистки решения, водени от корпоративни интереси, които не решават, а задълбочават деформациите в здравната система“.
Фокусът на първия дискусионен панел – „Диагноза на здравеопазването в България“ – постави на дневен ред ключови теми като необходимите реформи, устойчивостта и финансирането на системата, развитието на електронните здравни досиета, недостига на кадри и въпроса кога определени здравни приоритети ще получат реално внимание.
Още в началото на разговора беше очертана силно критична картина на системата.
Доц. д-р Михаил Околийски, служебен министър на здравеопазването, "Министерство на здравеопазването": „Ако трябва да сложа диагноза на здравеопазването у нас, става въпрос за личностно разстройство, има елементи и на психопатия.“
Въпреки това, в дискусията прозвуча и защита на настоящия модел.
Доц. д-р Петко Стефановски, управител, "Национална здравноосигурителна каса": „Здравно-осигурителният модел, който съществува у нас, е солидарен, е най-доброто в момента, което може да се случи за българите.“
Според участниците обаче системните проблеми остават дълбоки и многопластови.
д-р Николай Брънзалов, председател на УС на "Български лекарски съюз": „Диагнозата на нашето здравеопазване е хроничен дисбаланс във всички посоки и липсата на визионерство в системата на здравеопазването.“
Дискусията обърна специално внимание и на широко разпространени публични наративи за сектора.
доц. д-р Цветелина Спиридонова, заместник-председател, "Българска болнична асоциация": „Три са мантрите, които политиците повтарят от години: първо, болниците са много. В Европа на 23 000 души се пада една болница, което е точно толкова, колкото и у нас в момента.“
Темата за финансирането също беше ясно откроена като ключово предизвикателство пред устойчивостта на системата.
Деян Денев, директор, "Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM)": „Огромни очаквания има към тази система, но ниско желание да се инвестира в нея.“
В контекста на контрола и ефективността на процесите, бяха отчетени и положителни примери.
маг.-фарм. Димитър Маринов, председател на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз, сподели: „При аптеките няма проблем с контрола.“
Икономическата перспектива допълни картината за системния натиск върху здравеопазването.
Аркади Шарков, макроикономист и експерт по икономика на здравеопазването, подчерта: „Една трета от населението заплаща, тоест покрива около 60% грубо казано от приходите в Здравната каса от здравни вноски.“
Разговорът ясно показа, че пред здравната система стоят едновременно структурни, финансови и демографски предизвикателства.
В рамките на Fireside Chat: „Ритъмът на здравето: профилактика и лечение на сърдечно-съдовите заболявания“ акцентът беше поставен върху ролята на профилактиката и ранната диагностика.
проф. д-р Иво Петров, дмн, съосновател на Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център, медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология, заяви: „Колкото по-рано държавата въведе тези скринингови програми, които ние многократно сме сложили в програмите на националните професионални дружества, толкова по-добре. Това трябва да стане национална политика.“
„Не само в нашата страна, но и на много места сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за заболеваемост и за смъртност, заради тяхното разпространение и разпространението на всички рискови фактори – които знаем, но явно не адресираме добре“, заяви проф. Арман Постаджиян, ръководител, катедра "Обща медицина", "Медицински Университет – София“.
В дискусионния панел „Онкологията днес: науката срещу болестта“ акцентът беше поставен върху значението на профилактиката, ранната диагностика и персонализираната медицина.
Модераторът д-р Неделя Щонова, невролог, автор и водещ, "Светът на здравето", подчерта мащаба на проблема:
„Според глобалните анализи на списание Lancet всеки пети човек в света ще развие онкологично заболяване през живота си, но до 40-50% от случаите са предотвратими, а при ранно откриване преживяемостта може да бъде 80-90%“
Евгения Александрова, председател на УС, "Асоциация на пациентите с онкологични заболявания", акцентира върху липсата на ефективни политики:
„Голямата медицина е тук, достиженията и технологиите са тук, познанията и лекарите, на които разчитаме, са тук. Онова, което липсва е правилното електричество – нужни са политики, които да потенцират това“.
„Когато заболяването би могло в ранната си диагностика да е пред очите ни, а превенцията е повече от ясна, е жалко да диагностицираме пациенти в напреднал стадии при първия преглед. Това е недопустимо“, коментира доц. Ива Гаврилова, онкохирург.
„Хората трябва да имат вяра в това, че държавата се е обърнала към тях със своите скринингови програми. Има диагнози като матка, простата, гърда, дебело черво, в които скрининговите програми са изключително сериозни“, коментира проф. Георги Михайлов, началник, "Клиника по хематология", "Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания".
В дискусионния панел „Редките диагнози: пътят от откриване и регистриране до лечение“ акцентът беше поставен върху трудната диагностика, липсата на координирана система и нуждата от национална политика.
"Скрининговите програми са изключително важни за ранната диагностика на редките болести, но също и за ефективността на лечението", проф. д-р Ивайло Търнев, началник, "Клиника по нервни болести", Университетска болница "Александровска".
Владимир Томов, председател, "Националният алианс на хората с редки болести", акцентира върху липсата на разпознаваемост на проблема: "Имаше период, в който даже понятието "рядка болест" не съществуваше в нашата здравна система".
Проф. Доброслав Кюркчиев, началник, "Лаборатория по клинична имунология", УМБАЛ "Св. Иван Рилски", подчерта диагностичните затруднения:
„Масово специалистите не знаят, че съществуват изследвания, които да подпомогнат диагностицирането на тези болести“
Боряна Ботева, председател, "Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ)", обърна внимание на превенцията:
„Усилията на България трябва да бъдат насочени също към изследване на роднините на болния, за да се знае кой е носителят на гена, което пък да се използва за превенция и лечение в начален стадии.“
Темата за антибиотичната резистентност беше засегната от проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация, който допълни:
"Да се държим с антибиотиците като към скъпоценности, защото те намаляват."
В панела „Визията за детското здравеопазване през погледа на педиатрите“ акцентът беше поставен върху доверието в системата, кадровия дефицит и нуждата от цялостна реформа.
Проф. Иван Литвиненко, председател на Българската педиатрична асоциация, заяви: „Няма как да дадеш заплата на младия колега, да дадеш заплата на сестрата, която да се равнява на този, който е с две специалности и е началник на клиниката и носи отговорност.”
„И когато говорим за националната детска болница, която се дъвче повече от 20 години, там проблемът е не просто да построят една сграда, а една лечебна структура, която да осигури тази комплексност и всички педиатрични специалисти от различните направления да са на едно място”, каза д-р Благомир Здравков, избран за управител на МБАЛДБ "Света Анастасия".
Доц. д-р Йорданка Узунова, ръководител на Клиниката по педиатрия в УМБАЛ "Лозенец", засегна темата за ваксините. "Ваксинопрофилактиката е превенция. При нея ние виждаме веднага ползите на много голяма площ. Ваксините не позволяват да се стигне до тежка болест", посочи тя.
В рамките на Fireside Chat: „Затлъстяването: болестта на съвремието“ фокусът беше поставен върху нарастващия мащаб на проблема и необходимостта от системен подход към превенцията и лечението.
„Прогнозите на Световния атлас по затлъстяване предвиждат до 2030 г. половината от населението в света да е с наднормено тегло и затлъстяване. Това е изключително плашещо“, коментира д-р Мария Калинкова, специалист по лечение на затлъстяване, "European Association for the Study of Obesity", член, "Българската асоциация за изучаване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания".
В рамките на Fireside Chat: „Психично здраве: ум под напрежение“ фокусът беше поставен върху нарастващите нива на стрес и начините за справяне с него.
Доц. д-р Мария Дамянова, невропсихолог, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, посочи основната причина за стреса:
„В последните години тревожните разстройства са едни от най-срещаните. Разпространението в България и в Европа нараства. До голяма степен това е свръзано с факторите, които обуславят възникването на стреса.”
В дискусионния панел „Здравословният живот като мисия“ фокусът беше поставен върху връзката между начина на живот, средата и съвременните технологии.
Проф. д-р Милена Георгиева, професор, "Българска академия на науките" и председател, "Българско дружество по дълголетие", подчерта ролята на ранната превенция: „Ако говорим за здравословното съществуване и остаряване като мисия, тази мисия трябва да започне още много рано“.
Ипократис Пападимитракос, психолог и консултант по хранене, акцентира върху значението на средата: „Да създадем среда за самия човек, за да подкрепим неговата промяна“.
Лора Модева, основател на „Фондация за съня“, обърна внимание на подценяван фактор: "Пропуснатите ползи от съня водят до редица неща - множество процеси в тялото проичат по време на активния сън. Когато обаче те са пропуснати,организма е обречен на страдание".
Георги Къдрев, съосновател на "Imagga Technologies", посочи ролята на иновациите:
"Устройствата стават все по-мощни в посока да хващат превантивно всяко отклонение, за да се вземат мерки доста по-рано, така че да се измести фокуса на здравеопазването от реактивно към проактивно"
13-и национален здравен форум се проведе успешно, превръщайки се в платформа за открит диалог и реални решения за бъдещето на здравеопазването.
