Годишна конференция за строителство и инвестиции 2023
Умерен оптимизъм, повече пари за саниране и ВиК и 15-минутни градове – изводите от Годишна конференция за строителство и инвестиции 2023
Второто издание на Годишна конференция за строителство и инвестиции събра над 300 души от строителния сектор в България. Събитието се проведе на 3 октомври в Hyatt Regency Sofia в четири дискусионни панела, модерирани от Иван Велков, член на УС на БСК, председател на БГФМА и FIABCI.
Оптимистични прогнози за развитието на жилищния пазар въпреки текущата му ситуация очертаха лекторите в първия панел "Жилищен пазар – пренареждане”. Според Георги Шопов, председател на УС на НАСП, себестойността на строителството се покачва с по-бърз темп от доходите на гражданите. Предварителните договори намаляват с 50%, а възможността на хората да си купят жилище – с 20%.
По думите на Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Институт за икономическа политика, мениджърите в Европа не виждат несигурността в пазара на недвижимите имоти като потенциален риск за икономиката на ЕС. Колкото до тази на България, най-актуална към момента е прогнозата на ЕБВР, според която БВП на България ще нарасне с 1,6% тази година и 2,6% през следващата.
„Гражданите трябва да мислят за себе си като за собственици на цялата сграда, а не само на собственото си жилище“. Това заяви Добромир Василев, директор на дирекция „Жилищна политика“ в МРРБ, по време на втория панел – „Енергийната ефективност на първо място“.
„Въпросът с енергийната ефективност и енергийното обновяване на сградите е много интерес и ще става все по-популярен. Особен тласък ще даде и либерализацията на пазара на цените на електроенергия“, каза той. „Няма как с 1 млрд. публични средства да обновим 50 или 60 хил. сгради. Парите, които имаме в момента, ще стигнат за 700 до 1000 жилищни сгради“, обясни Василев. Той подчерта, че трябва да се стремим към широко използване на банково финансиране. По темата дискутираха още инж. Тодор Андонов, член на Изпълнителното бюро и УС на КСБ, и инж. Йордан Николов, изпълнителен директор на БАИС.
„В Плана за възстановяване и устойчивост, където ще бъдат средствата за обновяване през следващите 2-3 години, идеята е държавата да получава средства в замяна на реформи“, съобщи той. Най-важната е създаването на Национален декарбонизационен фонд (НДФ). Тази реформа се изпълнява от Министерството на енергетиката. Идеята е в него да бъдат съсредоточени публични и частни средства, насрочени към енергийна ефективност, а той да организира и менажира програмите за енергийно обновяване на сградния фонд“, добави Василев.
Инвестициите във ВиК сектора, начинът на управление на активите и държавната политика в тази област бяха основна тема в третия панел "Ефектът на водата". Лекторите засегнаха и изцяло новия проект на Закон за ВиК, който от 2020 г. няколко пъти е подлаган на обществено обсъждане.
"Законодателството във ВиК сектора трябва да бъде уредено така, че да дава рамка, която позволява така, както е във всички държави-членки на ЕС, ВиК активите да се стопанисват или директно от общините, както е в някои държави, или чрез концесии какъвто е примерът със "Софийска вода", или чрез обединения между общини с междуобщински компании, каквато е практиката в скандинавските държави, или чрез публично-частни партньорства. Това защитаваме ние през последните повече от 15 години", каза Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.
По думите ѝ обаче в България се случва точно обратното - последователна политика на държавата за пълна централизация с доминиращо държавно участие в управлението на водния сектор. Тяпризова и за кръгла маса с регионалния министър и министъра на околната среда и водите.
"Ние сме на различно становище. Законът за водите е наш. Измененията тръгнаха от МОСВ по искания за консолидация на районите, а това беше отключващо условие за периода 2014 -2020. ЕК имаше възможност да поставя условия в началото на същия програмен период за това при какви условия да продължи финансирането с европейски средства на българската ВиК инфраструктура. ЕК ни каза, че или намираме начин проектите ни да са по-ефективни, или ще се справяме с национален ресурс", обясни Галина Симеонова, главен директор на Главна дирекция ОПОС в МОСВ.
Според нея общинските дружества имат малък човекоресурс със стари инженери, те знаят всяка тръба в даден град, но живеят с обърнат към бъдещето гръб и поглед в миналото, защото не искат новите технологии. "Ако върнем инвестициите да ги решават те, нещата ще си останат на нивото от 20 век", смята тя.
"Средностатистическият български гражданин не разбира за какво плаща. Той си мисли, че купува вода, но масово хората не разбират, че това е доставка на услуга, а не на вода ", каза инж. Лозко Лозев, председател на УС и изпълнителен директор на "Български ВиК Холдинг" ЕАД.
Цифровите двойници на града ги има на много места, а ние слагаме България на картата с използването на тези технологии - това заяви проф. Силвия Илиева, директор на Институт GATE към СУ „Св. Климент Охридски“, по време на четвъртия панел – „Умни градове - кога ще ги стигнем?“.
Тя даде за пример т. нар. 15-минутен град. „Имаме данни от НСИ, които интегрираме – къде има деца в София, на каква възраст са. Имаме данни от общината – къде са детските градини и какъв е капацитетът им. С прилагане на други данни - нормативни изисквания, пешеходната мрежа на града, и прилагайки алгоритмите на изкуствения интелект, оценяваме и даваме на общината информация на база 15 минути пеша къде има недостиг на детски градини, къде да се построят нови, къде се разширят съществуващите, така че да няма задръствания и да не замърсяваме града“, обясни Илиева. Това може да се приложи и за училища, болници, магазини, спортни съоръжения.
„Интелигентните транспортни системи имат много заинтересовани страни – граждани, администрациите, бизнеса. Те си говорят много трудно, защото понякога имат различни интереси, понякога не намират общ език или нямат достатъчен капацитет. Целта ни е да ги сложим на една маса и заедно да направим една добра среда“, каза Елена Еленкова, председател на УС на Българска ИТС Асоциация. Въпросът с данните е голям проблем, защото ние целенасочено отказваме да споделяме тези от устройствата в нашите домове и коли, докато почти неосъзнато даваме данните си на Google с нашите смартфони.
„Може би всички трябва да положим повече усилия, за да разберем до какво ще доведе дигитализацията. Някой от нас съмнява ли се за какво ни е телефонът? Удобно ли е, удобно е. Пести ли време, пести. Имаме ли на него всичко, което преди сме имали разпръснато по целия дом и офис, имаме го. Същото ще стане и с умните градове“, каза проф. д-р Любен Боянов, заместник-декан по качеството и международното сътрудничество и преподавател в катедра „Информационни комуникации и технологии“ в УНСС.
