Събития
Границата на нашите мечти. Ретроспектива на кинорежисьора Георги Балабанов: 20 – 30 май 2026 г., зала „Славейков“
Границата на нашите мечти. Ретроспектива на кинорежисьора Георги Балабанов
По повод на приближаващия 75-и рожден ден на българския кинорежисьор Георги Балабанов, живеещ във Франция, Cineaste Maudit production със съдействието на Програма „Култура“ на Столична община, Френският институт в България и Българската национална филмотека организират ретроспектива на кинотворчеството му, която ще се проведе от 20 до 30 май 2026 г. във Френския институт.
Осем от неговите емблематични творби ще бъдат прожектирани в рамките на седем дни и ще предоставят на публиката възможност да открие или преоткрие филмите на Георги Балабанов, чиято кариера, макар и малко позната в България, е оставила отпечатък на международната сцена.
Ретроспективата се организира по инициатива и в сътрудничество със Светлослав Драганов, български документалист, режисьор и продуцент, който ще присъства на всяка прожекция, ще споделя своето виждане за кинематографичното наследство на своя сънародник и ще отправи съвременен поглед върху неговото творчество.
Георги Балабанов, една от водещите фигури в документалистиката, изгражда кариерата си между България, Франция и Бразилия, преодолявайки географските и художествените граници. След трудно начало в родината си, той напуска България в края на 1986 г., за да се установи в Париж – заминаване, което определя като „най-решаващия акт в живота ми“. Този избор бележи началото на международна кариера, по време на която непрестанно изследва нови физически и естетически територии.
Творчеството му, високо ценено от личности като Жан Руш – френски режисьор и антрополог, считан за един от основателите на „синема веритé“ във Франция – се отличава с научна строгост, съчетана с уникална артистична чувствителност. В него, Балабанов изобразява реалността с прецизността на „хирург“, разкривайки онова, което често остава невидимо или неизразимо. Филмите му, като „Соло за английски рог“ (1984), „Сянката на ловеца“ (1991) или „Границата на нашите мечти“ (1996) свидетелстват за постоянното търсене на диалог между миналото и настоящето, между колективната памет и съвременната реалност. По-скорошните филми „Досието Петров“ и „И балът продължава“ (2015) обрисуват безпристрастен портрет на посткомунистическа България.
По повод ретроспективата, Френският институт има удоволствието да приветства две личности, много близки до Г. Балабанов – Пиер-Анри Дело, известен като основател на „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан, генерален директор на фестивала на историческия филм в Песак и Лоран Пеле, бивш асистент и сътрудник на Жан Руш, артистичен и програмен директор на Международния фестивал „Жан Руш“ в Париж.
Ретроспективата е повод да отдадем почит на режисьор, който, въпреки „избраното си отсъствие“, никога не престава да се завръща към родната си земя като същевременно остава отворен към света. Прожекциите ще бъдат съпътствани от срещи и дискусии с автора, Светлослав Драганов, проф. д.н. Александър Донев и гостите.
Дългогодишен генерален директор на FIPA – фестивала за аудиовизуални програми в Биариц, и основател през 1969 г. на „Петнайсетдневката на Режисьорите“ в Кан и неин генерален директор до 1999 г. (открил таланти като Вернер Херцог, Райнер Вернер Фасбиндер, Джордж Лукас, Мартин Скорсезе, Кен Лоуч и Михаел Ханеке), Пиер-Анри Дело е генерален директор на фестивала на историческия филм в Песак от създаването му през 1990 г. Той е изразa на паметта на киното от последните петдесет години.
Жан Руш (31 май 1917 – 18 февруари 2004) – френски режисьор и антрополог.
Той се счита за един от основателите на „кино на истината“ („cinéma vérité“) във Франция. Творчеството на Руш като режисьор, продължило повече от 60 години в Африка, се характеризира с идеята за „споделена антропология“. [ 1 ] [ 2 ] Повлиян от откритието си на сюрреализма в началото на 20-те си години, много от филмите му размиват границата между фикция и документалистика, създавайки нов стил: етнофикцията . Кинорежисьорите от френската Нова вълна определят Руш като един от тях.
